✔ Без значение дали става дума за член на семейството, колега или приятел, който постоянно си присвоява от вашите идеи, личен стил или просто започва да прави всичко, което и вие правите, можем да кажем смело, че да се сблъскаш с имитатор е неприятна работа. Всички знаем фразата, че имитирането е висша форма на ласкателство, но когато някой посегне върху личната ни експресия, поведение, изразяване и характер, тогава спокойно може да се говори за кражба на идентичност.
✔ Разбира се, много хора в днешно време копират от някой друг, особено когато става дума за известни личности, но нищо от тези “фенски” имитации не може да се сравни с това да видиш човек от обкръжението си или още повече – човек, който не те харесва, да започне да прави буквално всичко, което правиш и ти – да се облича като теб, да публикува постове като теб, да взима твоите нови идеи и да ги представя като свои, да си избере нов цвят за косата, който по случайност да е същият като твоят или ако е в сферата на търговията, да намаля и подбива цени на продукти, само и само да открадне някой друг клиент.
✔ Първо, трябва ли изобщо да ви интересува, че някой копира част от вас? Струва ли си загубата на време?
Трудно е да не ти пука изобщо, когато някой се опитва да бъде твой клонинг. Съвсем нормално е да се чувстваш озадачен от подобни прояви. Но запомнете, това се случва поради специфични причини и не, клонингът няма как да се превърне в оригинал (т.е. във вас) , дори и да се опитва по всевъзможни начини.
✔ Докато е толкова приятно да бъдем уважавани и обичани от хората, които обичаме, да бъдем копирани често граничи с кражба на идентичност и ние се чувстваме ограбени.
Имитаторът се опитва да присвои от нашата уникалност и личност, но ако пораздраскаме под повърхността можем да видим, че става дума за много лоша форма на завист и че понякога този човек не само иска да прилича на нас, но и цели да ни измести, да се покаже като по-добър от нас.
✔ И все пак, нека се опитаме да разнищим този тип поведение.
Психологически , особено ако се случва интензивно и често, можем да го опишем като поведение на тип човек, който няма чувство за идентичност. Липсата на собствена развита личност кара този човек да оглася като ехо чуждата идентичност и да се опитва да бъде някой друг без да е наясно със себе си и своето Аз.
✔ Ако се чувствате сякаш ваш приятел или колега (колежка) ви имитира по някакъв нездравословен начин, то споделете му. Опитайте се да го направите по човешки , непринуден начин, помагайки му да се почувства сигурен, без да се налага да заема отбранителна позиция. Това ще му помогне донякъде да се осъзнае. Разбира се, първоначално най-вероятно ще се сблъскате със защита и отричане от страна на този човек, но след откровен разговор нещата биха могли да се получат и да помогнете на тези хора да открият своя собствен стил.
✔ Ако става дума за завистлив човек, то заявете публично позицията си и го оставете да прецени сам за себе си каква е личната му самооценка и дали е способен на това да изгради собствена индивидуалност, вместо да краде от вашата.
✔ Важно е да осъзнаете , че този човек страда от екстремна несигурност - от ниско до абсолютно липсващо самочувствие и има наистина труден период ,в който изобщо не може да се довери на себе си и своите инстинкти, което го кара и да прибегне до вашите ,защото според него те са ефективни.
✔ В някои случаи кражбата може да става дума за процес на развитие, но ако копирането продължава твърде дълго, може тези хора да се опитват да бъдат някой друг в името на това да се чувстват по-малко празни и нещастни, което е сериозен проблем за тях.
✔ Екстремните имитации на други хора разкриват наличието на ниско до липсващо самочувствие, както и сериозен комплекс за малоценност. Когато имитаторът се намира в процес на имитация, той се въплъщава в ролята на човекът, който имитира и поема от самочувствието, което си представя, че този човек притежава, в самия себе си .Този човек буквално започва да се опитва да играе ролята на човекът, когото имитира.
Източник: mymiddlenameischaos.wordpress.com
